Примулата е едно от растенията, които цъфтят през зимата и  пролетта. Родът (Primula) обхваща голям брой многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като една голяма част са хибриди с големи и красиви цветове. В България също има диворастящи иглики, като някои от тях са на ръба на изчезване и по тази причина са защитени. Игликата заема своето достойно място в нашите домове, както за стайно отглеждане, така и за украса на нашите градини. Използва се за композиции с други пролетни цветя.

Произход: Европа, Азия и Северна Америка

Условия на отглеждане: Игликата обича силно осветени места, но преките слънчеви лъчи могат да повредят листата и нежните цветове, затова се препоръчва рехава сянка (полусенчести места).  Добре е да е защитена от силни ветрове и течения, и влажността на въздуха да е по–висока. По време на цъфтежа почвата винаги да е влажна, ако се отглежда в саксия да има добър дренаж, за да не се застоява вода в корените (за да поддържаме висока влажност е необходимо да се поставят камъчета в подложката на саксията, така водата няма да е в пряк допир с корените). Когато засаждаме растението е необходимо да не се засажда много на дълбоко и върхът на нарастване да е точно на повърхността на почвата. Пресаждането се извършва след прецъфтяване, полива се оскъдно и растението се държи на защитено от силното слънце място. През есента се почиства от изсъхналите листа и поливането са нормализира.

Почва: Хумус, пясък, листовка 1:1:1 може да се прибави и малко торф.

Размножаване: Чрез разделяне на по–стари нараснали туфи,  чрез семена, при размножаването със семена има една малка подробност семената на игликата не се покриват с почва само леко се притискат в нея и се покриват със стъкло или с прозрачен материал, в момента в който семената покълнат се отстранява, а за да се случи всичко това е нужна светлина. Необходимата температура на покълване е около 18 градуса, за около половин месец.

Подхранване: С желязо съдържащи торове.

В народната медицина игликата се използва и като билка.