Красиво, привличащо погледа цвете с наситен аромат, което краси нашите градини рано през пролетта. През зимният период присъства в домовете ни като саксийно растение и ни дарява с много радост и прекрасен аромат. Популярен и обичан, зюмбюлът е култивиран през 15-ти век и има много видове (над 30), като съществува дори и воден (блатен). Разнообразните сортове на зюмбюла са с различни цветове, бели, сини, лилави, червени, жълти. Той носи името на древногръцки юноша атлет Хиацинт, който бил известен със своята красота.

Произход: В диво състояние се среща в Африка, Азия и Средиземноморието. Преди Холандия (която в момента е един от най-големите  производители и разпространители на цветя), зюмбюлът е бил отглеждан в султанските градини на Турция.

Грижи: Той е лесно за отглеждане цвете, предпочита слънчеви  места, но търпи и шарена сянка, понякога цветовете му са толкова кичести и натежават, че е необходима малка подпора. Грижите за луковиците се състоят в това да се извадят от почвата, след като листата пожълтеят и изсъхнат. Почистват се, съхраняват се на прохладно и проветриво място, до повторното засяване в началото на септември. Когато има опасност в двора да навлезе сляпо куче е хубаво да се вземат предварителни мерки. Изработват се форми от поцинкована тел с малки дупки, където вредителите не могат да навлязат и се вкопават на мястото където ще засадите вашите растения. Добре е да се поставят и бордюри или да се излеят бетонни корита.

Почва: Тя трябва да бъде високо хумусна, лека, песъчлива и обогатена с оборска тор. Едно от най–важните условия е почвата да се отцежда добре. Това предпазва растенията от загниване.

Размножаване: Зюмбюлът има семена, но размножаването му става предимно с луковици, които се образуват около луковицата майка. За да предизвикаме образуването на повече такива, правим разцеп на кръст отдолу на луковицата или издълбаваме малко от дъното, като се подбират едри и добре узрели луковици. Нареждат се в щайги с дъното нагоре, съхраняват се при температура 30 градуса и влажност около 80%. На есен се засяват с ново образувалите се луковици без да се отронват с дъното нагоре. Когато узреят се вадят и се съхраняват заедно с останалите.