Красиво цвете от семейство Asteraceae, в което са скрити лечебни свойства използвани от индианските племена много време назад в историята на човечеството.

Естествените находища, както и произхода на това уникално растение е в Северна Америка. Днес ехинацеята може да бъде видяна в много градини, като част от композициите на скални кътове, бордюри, цветни лехи с каскадно озеленяване и др. Съществуват около 30 разновидности, които могат да варират по цвят и размер. Растат на туфи и корените са месести и разклонени. Интересното на което искам да обърна внимание от мои лични наблюдения е, че корените не се нападат от поповото прасе и сляпото куче. Ехинацеята може да се размножи по няколко различни начина, като най-разпространения е вегетативно, като разделим корените (туфите), които на свой ред създават нови растения. Другите методи са чрез семена, които се засяват през пролетта, директно в лехите или чрез разсад, който се пикира, когато достигне определен размер (около 2-3см.) Семената имат добра кълняемост. Ако желаем всяка година да имаме здрави и силни растения, препоръчително е разделянето на туфите да се извършва през пролетта или есента преди растението да е започнало да нараства. Не е претенциозно към почвата, реагира добре на торене и се чувства по-добре на открити и слънчеви места. Понася засушаване и е многогодишно растение. В рода Asteracea има едногодишни и многогодишни видове, които предпочитат сухи и чакълести места, песъчливи почви с добри дренажни свойства.